Роб организира купон за колегите си от „Здрач" на стойност 48 000 долара по случай празника „Вси светии".
Патинсън решил да изненада всички, като направи шумно парти с подаръци за актьорите. Помолил двама дизайнери да ушият специални вампирски костюми за „Хелоуин", съобщава източник, близък до актьора.
Най-специална била изненадата за любимата му Кристен. За нея Робърт избрал старинен златен пръстен с червено сърце и й го подарил в началото на партито.Оказа се, че и Селена Гомес е сред пълчищата фенки на Робърт Патинсън. Поне на неговия образ в „Здрач". Тийн звездата призна, че още първия път, когато гледала филма, се побъркала по Едуард.
Но пък Гомес не смята, че сърцето й трябва да се разтуптява като види Патинсън, въпреки че си пада по неговия герой. Все пак тя харесва доста Тейлър Лотнър, който й е приятел. „Тейлър също е велик във филма. Той е много талантлив", опитва се да е дипломатична Селена.
И както всяка "звезда", Селена си противоречи непрекъсмато. В началото тя и колежката й Майли Сайръс заявиха, че са от малкото тийнеджъри, които не си падат по вампири и дори НЯМА да гледат филма и да четат книгите. Но изведнъж г-ца Гомес е влюбена в образа на Патинсън.
Meiner Frau
In deinem Traum wird es mich manchmal treiben.
Dann komme ich ganz unerhofft zu dir.
Lass mich nicht drauЯen auf dem Wege bleiben -
erinner dich, verriegel nicht die Tьr.
Ich werde leise kommen, setzen mich
und in das Dunkel starren, dich zu sehen,
und habe ich mich satt gesehen, dich
noch kьssen und dann wieder von dir gehen.
***
Der Kampf ist grausam und erbarmungslos.
Heroisch ist er auch, wie man so sagt.
Ich fiel. Ein anderer ersetzt mich... SchluЯ.
Und mehr wird nach dem einen nicht gefragt.
Erschossen - und den Wьrmern wird ihr Teil.
Das ist so und versteht sich gar nicht schwer.
Doch werden wir im Sturme wieder bei
dir sein, mein Volk: wir liebten dich so sehr.
На този свят, в житейската гълчава,
най-силно съм усещал близостта
на три неща, които изброявам:
Любимата, Приятелят, Смъртта...
Любимата - със име и без име.
Любимата със много имена.
Зелена светлина, изгряла зиме.
Среднощно слънце. Утро със луна.
Задъхан вик в мълчанието пусто.
Бодлива роза на самотен хълм,
която ме ранява с нежно чувство,
че вечното изкуство не е сън...
Приятелят - различен и еднакъв.
Със свои грижи и със собствен глас.
Но който в радостта ми не е плакал
и не е пял, когато плача аз.
С когото двойно на света живея,
но без да бъда тъмно раздвоен,
с когото общо, под една идея
върви несъвършеният ни ден...
А пък Смъртта... За нея нямам думи.
Тя може да лети и да пълзи,
да влиза тихо в празниците шумни
и да крещи в най-тихите сълзи.
Да, има Смърт! Но нека е такава -
да свърши с мен, но не и със света!
И някой друг след мен да изброява:
Любимата, Приятелят, Смъртта
